Спомен

С прекършени криле си птица
и кратък беше полетът ти устремен,
но във съкровищницата - жълтица,
блестиш и в всеки следващ ден.

Научи ни естествени да бъдем
и да се слеем със природата и любовта,
във нещо малко щастие да зърнем,
с замах да надживеем глупостта.

И днес мнозина твойте думи
повтарят, рецитират във захлас,
с любов докосват фини струни,
ти жива си, поклон от родния Бургас.