Зимна приказка

Небето дъх пое си и се свъси
и възцари се странна тишина,
започна щедро бисери да ръси
и побеля земята в ранина.

Дърветата във двора достолепно
наметнаха си ямурлуците от сняг.
Врабчетата пискливи раболепно,
за кратко укротиха своя бяг.

Комини надпреварват се да пушат,
на топли гозби носят аромат.
Децата втурват се навън, не слушат,
зове ги снежен свят с игри богат.

Една снежинка в шепа приземи се
и аз отново чувствам се дете.
Но времето не може да е „бивше“,
дори студът не може да го спре!