Замисли се

Природата разсърди я – какво ли,
и отведнъж небето почерня,
и стонът на скрибуцащи виоли
във тишината грозно полетя.

Изви се буря, дъжд листата рони
и невъздържан вятър полудя
и стенат вред прекършените клони –
градът изтръпна, сякаш не видял

до днес такава ярост и стихия,
която като че ли ни наказва. Как
страхът и ужасът си аз да скрия
във този непрогледен мрак?!

Вилня, вилня пък после укроти се,
природата по-силна е от нас.
Човече, за минута замисли се!
Не всичко е въпрос на власт!