Постинг
28.06.2022 01:03 -
Благадарност
Автор: didi01
Категория: Поезия
Прочетен: 843 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.06.2022 01:03
Прочетен: 843 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 28.06.2022 01:03
Това е стихотворението, което получи първа награда на Фестивала на рибената чорба Бяла черква. Благодаря на всички, които повярваха в мен и ме подкрепиха!
Жена на рибар
Жена на рибар
- така съдбата ме ориса,
превърнах се във критикар,
на риба къщата ми умириса.
През ден, през два е във морето
с любовницата своя - риболова,
а аз цял ден се карам на детето
и чакам си пералня нова.
На печката заложила тигана
- поне за манджа да не мисля
и вече съм доволно разлюляна,
усещам - почва да ми писва.
Почти се стъмни, ето идва
наперен моя благоверен,
прегърнал своите такъми,
че е герой той е уверен.
Поглеждам и се ококорвам,
във кофата едно рибе се мъдри,
какво от него аз да сторвам
и от мисловен напън мозъкът ми се накъдри.
Но стиснах зъби, дъх поех си,
изкарах тенджерата стара,
решена квото ще да става
- ще потуша глада на челядта си
с чорбица рибена - рецепта стара.
Чорбица рибена, спаси ни
за път пореден от смърт гладна,
хранител ангел, мила си ни,
а аз усещам как пак ставам гадна.
По двора, моя със тигана
ожесточена, с вик го погнах
и стана тя каквато стана,
ядът си да укротя смогнах.
А късно вечерта доволно изтощена,
до моя мил рибар се сгушвам,
в едно със ласките, на любовта покорна,
историите му за риболов ще слушам.
Жена на рибар
Жена на рибар
- така съдбата ме ориса,
превърнах се във критикар,
на риба къщата ми умириса.
През ден, през два е във морето
с любовницата своя - риболова,
а аз цял ден се карам на детето
и чакам си пералня нова.
На печката заложила тигана
- поне за манджа да не мисля
и вече съм доволно разлюляна,
усещам - почва да ми писва.
Почти се стъмни, ето идва
наперен моя благоверен,
прегърнал своите такъми,
че е герой той е уверен.
Поглеждам и се ококорвам,
във кофата едно рибе се мъдри,
какво от него аз да сторвам
и от мисловен напън мозъкът ми се накъдри.
Но стиснах зъби, дъх поех си,
изкарах тенджерата стара,
решена квото ще да става
- ще потуша глада на челядта си
с чорбица рибена - рецепта стара.
Чорбица рибена, спаси ни
за път пореден от смърт гладна,
хранител ангел, мила си ни,
а аз усещам как пак ставам гадна.
По двора, моя със тигана
ожесточена, с вик го погнах
и стана тя каквато стана,
ядът си да укротя смогнах.
А късно вечерта доволно изтощена,
до моя мил рибар се сгушвам,
в едно със ласките, на любовта покорна,
историите му за риболов ще слушам.
Няма коментари
Търсене